Предпазваме ли се от другите, обаче, или се отдалечаваме от себе си? От чувствата и копнежите, които тлеят все по-дълбоко скрити вътре в нас?
„Когато бяхме деца, си мислехме, че когато пораснем, вече няма да бъдем уязвими. Но да пораснеш означава да приемеш уязвимостта. Да си жив означава да си уязвим.”
– Маделин Л’Енгъл
Много от нас порастват с убеждението, че да сме открити за начина, по който се чувстваме, ни прави твърде уязвими и в известен смисъл слаби. Стените, които изграждаме около себе си, са един своеобразен щит, който ни служи да се предпазваме. Предпазваме се от това да разголим душата си твърде много, а отсреща да не получим същото. Предпазваме се от това да се доверим, а да срещнем предателство. Предпазваме се от това да рискуваме, а рискът да се окаже неоправдан.
Предпазваме ли се от другите, обаче, или се отдалечаваме от себе си? От чувствата и копнежите, които тлеят все по-дълбоко скрити вътре в нас?
Думата уязвимост произлиза от латинската дума vulnerare, което означава „да раня“. Дефиницията включва „способен да бъде ранен“ и „открит към нападение или повреда“. Много хора прекарват живота си, предпазвайки се от това да бъдат възприемани като твърде емоционални, защото вярват, че това ги прави твърде уязвими към раняване. Този страх и откъснатост от собствения емоционален свят изглежда като осъждане и критика към тези, които автентично и безстрашно изразяват себе си. Понякога, след дълго време емоционално отбраняване, хората достигат до момент, в който вместо да уважават и оценяват смелостта и силата зад уязвимостта, позволяват техния страх и неудобство да се превърнат в осъждане и критика.
Всъщност уязвимостта сама по себе си не е нито „добра”, нито „лоша” - тя е в сърцевината на всички емоции и чувства. Тя е куражът и свободата да се разкрием напълно пред света без страх. Да вярваме, че да сме уязвими е слабост, означава да вярваме, че да чувстваме е слабост. Да отвергнем емоционалния си свят от страх, че разкриването му ще ни коства твърде много, означава да се отдалечим от това, което дава цел и смисъл на живота.
Отхвърлянето на уязвимостта често произтича от нейното свързване с тъмни емоции.
Срамът, страхът, тъгата, разочарованието - тези емоции, които не искаме да изпитваме и от които се дистанцираме, дори когато дълбоко засягат начина, по който живеем и се свързваме с другите. Без да си позволим да сме уязвими, обаче, няма да съумеем да изпитаме и емоциите, които дават цвят и смисъл на живота - любов, принадлежност, смелост, съпричастност, надежда. Няма да се осмелим да заговорим чаровния непознат, за да не бъдем отхвърлени. Няма да направим първата крачка към основаването на собствен бизнес, за да не се провалим. Страхът да рискуваме и да се гмурнем в дълбокото ни държи пленници на собствените ни страхове. Дори да обичаме е огромен риск - разкривайки се напълно пред някого, ние сме в най-уязвимото си и ранимо състояние. Събуждаме се всяка сутрин, без да имаме гаранция, че любимите ни изпитват същата обич към нас, каквато ние към тях, че ще останат в живота ни, че няма да предадат доверието ни. Любовта е несигурна и рискована, но можете ли да си представите живота без да обичате и да сте обичани? Да споделяме идеите, амбициите, изкуството си пред света също ни прави уязвими, защото нямаме сигурност, че ще бъдем разбрани, одобрени и приети, но е начинът, по който заявяваме себе си. Да заявим себе си означава да сме смели, силни и уверени, напълно съзнавайки колко крехки и уязвими сме всъщност.
Ключът към това да (пре)открием себе си е това да разкрием себе си.
Как да опитомим и приемем уязвимостта в себе си, за да се разкриваме пред света без страх?
Всичко започва именно със страховете - помислете какво ви спира да сте открити и прозрачни. Какво е най-лошото, което си представяте, че ще се случи, ако си позволите да сте открити и уязвими? Може би е страх от осъждане, който активира дълбоко вкоренен страх от отхвърляне и изоставяне? Разплитайки нишката на страховете вътре в себе си (особено тези, които са толкова силни, че ни възпрепятстват от това да живеем пълноценно), съумяваме да се свържем с автентичната си същност и да я подхранваме, за да вземаме решения в унисон с истинските ни потребности.
Голяма част от неспособността да сме уязвими се дължи на страха от критиката на околните. Всеки от нас има различен капацитет на поносимост към дискомфортното чувство, което поражда критиката. Полезно е да не довеждаме до абсолют всеки негативен коментар, а по-скоро да търсим градивните му аспекти. Без да 'филтрираме' критиките, ние се изпълваме със съмнение, тревожност, страх от провал, перфекционизъм и в крайна сметка достигаме до пълно емоционално затваряне, за да се предпазим от бъдещи ситуации, в които може да срещнем критично отношение. Полезно е също да се обградим със сигурна мрежа от близки хора, на чиято искреност и обективност можем да разчитаме. Именно връзката с тези хора е сигурната арена, на която можем да упражняваме своята уязвимост.
Започнете с малки стъпки - когато не сте съгласни с мнението на групата, опитайте да изразите своето по-различно мнение или пък споделете с приятел лична история, която ви поставя в уязвима позиция. Приемете го като експеримент - наблюдавайте начина, по който се чувствате, когато сте в уязвима позиция. Какви чувства се активират у вас? Реакцията на околните такава ли е, каквато очаквахте? Малките стъпки за постепенно себеразкриване са всъщност огромна крачка за вътрешно освобождаване и заздравяване на връзката с автентичната ни същност. Позволявайки си да не заглушаваме вътрешния си глас, правим нещо изключително ценно за себе си - успяваме да се приближим към това, което сме скрили зад защитните стени, често дори и от самите себе си. Успяваме да погледнем себе си очи в очи такива, каквито сме наистина, за да се превърнем в това, което искаме.
Това е парадоксът на страха от уязвимостта - прекарваме живота си, мислейки, че сме скрити на сигурно зад плътни защитни стени, докато в реалността тези стени бавно се приближават към нас и ограничават все повече свободата ни, задушавайки ни напълно в ограничения и несигурности. Избледнява автентичността ни и започваме да се питаме защо не успяваме да се свържем истински? Какво не ни достига? Такива ли сме били винаги? А отговорът през цялото време е вътре в нас, търпеливо изчакващ да бъде потърсен. Не е слабост, а проява на най-голямата сила да се обърнем навътре към себе си и да извадим наяве това скрито оръжие, което се крие там - да сме уязвими с непоколебима смелост, прозрачност и искреност.
Направете обаждането, което отдавна отлагате. Впуснете се в проекта, пътуването, връзката, новата работа. Позволете си да рискувате, да сбъркате, да сте уязвими. Да сме уязвими е да чувстваме, а да чувстваме е да живеем.
