Към кого ви отвеждат мислите, когато чуете думата „творец”? Може би към писателя, написал любимия ви роман или авторът на картина, която ви е докоснала? Творческата енергия всъщност тлее във всеки от нас и можем да я използваме като мощен инструмент за себеизразяване...
Към кого ви отвеждат мислите, когато чуете думата „творец”? Може би към писателя, написал любимия ви роман или авторът на картина, която ви е докоснала? Творческата енергия всъщност тлее във всеки от нас и можем да я използваме като мощен инструмент за себеизразяване, чрез който да подобрим психическото и емоционалното си благополучие.
Творчеството е това, което може би в най-голяма степен отличава хората от другите видове.
То ни позволява да създадем в ума си въображаем свят, в който всичко е възможно. Да избягаме от рамките на постижимото във физическата ни реалност, политайки на крилете на фантазията си без знание къде ще ни отведат те.
Но какво всъщност е творчеството, как се случва то вътре в нас? Можем най-схематично да го разделим на четири основни компонента - човек, процес, продукт и място.
Кой твори?
Всеки човек носи креативността в себе си. Дори на ежедневно ниво, например в работата, тя ни помага да откриваме нестандартни и по-работещи решения на различни проблеми и задачи. В друг аспект, тя е начин да разпуснем, създавайки например нещо с ръцете си. Интензитетът и видът на проява на творческата енергия прави някои хора олицетворение на това, което си представяме, когато чуем „човек на изкуството”, докато други хора също могат да бъдат креативни в определени ситуации, но имат по-конвенционален и последователен тип мислене. Хората на изкуството са склонни да проявяват определени личностни черти - те са естети, силно чувствителни, открити към новостите и поемането на рискове, импулсивни, енергични и обичат предизвикателствата. Има някои доказателства, че този тип творчески личности са по-податливи към отключването на тревожност и афективни разстройства. Важно е да отбележим, че тук не говорим само за художници, фотографи или музиканти - творецът може да е иноватор и в сферата на точните науки, доказателство за което са знаменити личности като Айнщайн, Никола Тесла и много други.
Как твори?
Най-любопитната част от творческия процес е всъщност именно самият процес. Ако имаше точна формула за това как да достигнем от един проблем, в който често липсват много парченца, до завършено решение или от един бял лист до гениална творба, то едва ли творчеството щеше да е толкова високо ценено. Разковничето на креативността е във внезапния „Аха!” момент на просветление, когато сякаш в миг в ума ни „кликва” решението или идеята. Дали и по какъв начин ще достигнем до този момент зависи от нашия минал опит, нагласи и личностни особености. Творчеството не зависи само от вродения талант, но и от отношението към предизвикателствата и неяснотата, способността да упорстваме въпреки неуспехите и готовността да предприемем нетрадиционни методи за решаване на проблемите.
Какво твори?
Продуктът е осезаемият резултат от творческия процес, който следва да има елемент на новост и полезност, било то за нас самите или за обществото. Той обединява идеите и усилията на определен човек или група от хора във форма, която може да бъде споделена, оценена и надградена. Това може да е произведение на изкуството, научно откритие, иновативно решение на даден проблем или всеки друг стойностен принос в някоя сфера. Докато някои творчески продукти могат да се появят бързо, други може да изискват значително усъвършенстване.
Къде твори?
Мястото се отнася до околната среда и културният контекст, който влияе върху творческия процес. Благоприятна среда за творчество е тази, която осигурява правилния баланс на стимулация и уединение, и която предлага възможности за сътрудничество и подкрепя поемането на риск без страх от провал. Физическото пространство, в което се осъществява творчеството, е от особена важност и в значителна степен влияе на крайния резултат. Затова много хора създават творчески пространства, например ателиета или предпочитат да се усамотят сред природата.
Схематизирането на творческия процес ни помага да осмислим и разберем най-вече неговото приложение в разрешаването на различни проблеми и задачи, с които се сблъскваме на ежедневно ниво, в академичната и професионалната сфера от живота си. Най-ценното качество на творчеството, обаче, се крие в контекста на екзистенциалния човешкия опит. То ни осигурява възможността не само да изразим, но и да опознаем многоцветния свят вътре в себе си, без ограниченията на думите.
Това прави творчеството мощна форма на терапия.
Изкуството е една от най-старите форми на комуникация и себеизразяване, която съпътства човека от самото му зараждане. Тя датира още от времето, в което нашите предци са създавали пещерни рисунки, преминава през ранното ръкоделие под формата на предмети за бита и украшения от различни материали и достига до по-модерните форми на изкуство в днешни дни. Докато хората са използвали изкуствата като начин за изразяване, общуване и изцеление в продължение на хиляди години, арт терапията започва да се формализира едва през средата на двадесети век.
Арт терапията е комбинация от процеса на активно създаване на изкуство и вплитането му в човешкия опит в рамките на психотерапевтична връзка. В този контекст терапевтът не само спомага артистичната себеизява, но също и овладяването и развиването на емоционални умения и техники за справяне. Арт терапията ни осигурява безопасно и сигурно пространство да изразим емоциите си, което е особено ценно за тези, които са по-малко социално приемливи, например гняв. Процесът на автентично себеизразяване и самоизследване се осъществява в едно творческо пространство, където провалът и осъждането не съществуват, за да позволят на действието и осъзнатостта хармонично да се вплетат. Изкуството се превръща в символична реч и ни позволява да се освободим от това, за което не откриваме истински думи или се страхуваме да ги изречем. Извежда на повърхността аспекти от нашето съществуване, които ни тежат и ни възпрепятстват да живеем пълноценно и автентично.
Това прави арт терапията всеобхватен инструмент за подпомагане. Свързвайки се с твореца в себе си, всеки от нас може да овладее необходимите умения за автентично себеизразяване през процес на опознаване на автентичните емоционални нужди. Насочването на творческата енергия към опознаване и овладяване на вътрешния свят помага за подобряване на взаимоотношенията, себеотстояването, справяне с ежедневния стрес, хронична болка, терминални заболявания, хранителни разстройства, ниско самочувствие, зависимости, депресивни и тревожни състояния и други.
Арт терапията е един различен подход с много предимства.
Хариет Уейдсън, пионер в сферата на арт терапията, диференцира шест основни предимства на този терапевтичен подход.
Мислене в образи
Хората мислят в картини и концепции преди да мислят в думи. Ако обърнем поглед към предвербалния период на всеки човек, ще осъзнаем, че „мама” в ума е първо топлина, прегръдка, сигурност и чак на по-късен етап може да бъде назована. В зрелия живот пример за това са сънищата - в тях несъзнаваното „говори” чрез образи и асоциации. Осъзнатото стимулиране на творческата енергия по аналогичен начин подпомага навлизането в корена на нашето несъзнавано, с което се подобрява творческият процес както в артистичен смисъл, така и в житейски.
Намалени защити
Тъй като вербалното изразяване е основен начин на комуникация, хората са по-добри в това да подбират и преценяват думите си, за разлика от изкуството, което трудно се поддава на контрол. Затова творческото изразяване в арт терапията се явява един способ за извеждане на съдържание от нашето несъзнавано, което по различни причини потискаме, отричаме или цензурираме.
Привеждане на чувствата в осезаем обект
Чувствата или идеите първо се екстернализират (тоест се извеждат) в даден обект. В хода на арт терапията, човек успява да отработи, притежава и интегрира чувствата си именно чрез тяхното обективизиране или привеждане в осезаема форма.
Физическо доказателство за изминатия път
Произведеното творчество остава същото месеци и дори години след създаването му. Понякога, макар терапевтичният напредък да е очевиден, хората забравят откъде са тръгнали - в такъв случай творчеството, създадено по-рано, може да бъде използвано в бъдеще като доказателство за изминатия път в процеса на личностна експлорация и надграждане.
Липса на ограничения
Артистичното себеизразяване, подобно на несъзнаваните съдържания, не е ограничено от времето, правилата на физическия свят, езика или логиката, тъй като отношенията в изкуството възникват в пространството. Благодарение на това в терапевтичния процес могат да бъдат изразени симултанно противоречиви преживявания като близост и дистанция, връзки и раздели, прилики и различия.
Творческа и физическа енергия
По време на процеса на създаване на изкуство човек се „активира“, което според Уейдсън освобождава творческа енергия. Създаването на изкуство е по-директна форма на преживелищния опит, отколкото говоренето за него. Творческият процес ни ангажира и оживява, което позволява по-открита и ползотворна терапевтична дискусия.
Творчеството във всичките му форми - от ежедневните предизвикателства, които изискват абстрактни решения до стойността му като терапевтичен инструмент - е общочовешко преживяване, което ни помага да се свържем без думи. Тази свързаност е на ниво, надскачащо границите на времето и логиката; тя е пълното освобождаване от вътрешните и външните ограничения, които ни пречат да сме автентични. Чрез творчеството ние се освобождаваме от ригидните мисловни модели и се отдаваме на едно пътешествие към непознатите територии на нашето несъзнавано, където емоциите, интуицията и въображението се преплитат в съвършена хармония. Пътешествие, което ни насърчава да търсим отговори и да прегърнем несигурността и уязвимостта си, за да видим света в нови, по-пъстри цветове.
Източници:
Duncan, M. (2018). Taking Art Therapy outside of the studio: Bringing creativity and care to women within a Boston homeless shelter. Expressive Therapies Capstone Theses. 103.
Gabora, L. (2013). Psychology of creativity. In E. G. Carayannis (Ed.), Encyclopedia of creativity, invention, innovation and entrepreneurship (1st ed., pp. 1515–1520). New Delhi, India, Springer.
Petruzzi, J. (2023). What is Art Therapy.
