В такъв случай каква е функцията на ревността? Или по-скоро нека формулираме въпроса така - какво прави връзките ни с другите толкова важни, за да реагираме с такъв интензитет, когато усетим, че са застрашени? Един от основните предиктори на доброто психично и …
Едно от първите съкрушителни романтични преживявания на много от нас изглежда така: изграждаме във фантазиите си 'заживели щастливо завинаги' приказка с някого, докато един ден не установим, че принцът или принцесата в историята на нашите любими не сме ние. Тогава в нас се появява болезнената емоция, наречена ревност, често придружена и от чувства на завист, тревога, несигурност, враждебност и дори гняв.
За какво ни служи ревността?
Всяка емоция (дори и тези, които ни карат да се чувстваме неприятно и дискомфортно) има своята важна роля в оцеляването ни от еволюционна гледна точка.
„Емоциите са предназначени да увеличат успеваемостта ни в справянето с различни предизвикателства, като насочват познанието и поведението ни в определена посока.”
ДеСтено, Валдесоло и Бартлет, 2006 г.
В такъв случай каква е функцията на ревността? Или по-скоро нека формулираме въпроса така - какво прави връзките ни с другите толкова важни, за да реагираме с такъв интензитет, когато усетим, че са застрашени? Един от основните предиктори на доброто психично и телесно здраве е именно социалното функциониране и степента, до която принадлежим към социални групи и формираме пълноценни отношения. Интересно е да отбележим, че според много изследвания доброто социално функциониране се свързва дори с по-голяма устойчивост към сърдечно-съдови заболявания, ракови заболявания и по-добра имунна защита. Накратко, това да сме част от здрави връзки е фундаментално за нашето ментално благополучие и физическо здраве.
Именно това е причината да съществува универсална емоция, която да предпазва отношенията ни от 'съперници' - ревността. Ревността не се появява стриктно само в романтични връзки, дори напротив - тя може да се наблюдава в приятелски отношения, в отношенията между брат/сестра и родител, между служител и ръководител и т.н. Дори контекстът да е различен, основната причина за появата на тази сложна социална емоция е един и същи - заплаха, че отслабването на отношенията ни с някого, поради засилването на връзката с трета страна, ще ни отнеме ресурсите (напр. сигурност, любов, внимание), които до този момент са ни били осигурени в отношенията.
Как да работим над ревността във връзката?
Няма точна формула за преодоляване на ревността, защото както вече обърнахме внимание, тя е естествена емоция, която ни сигнализира, че дадена връзка е важна за нас и може да е застрашена. Важно е да комуникираме открито с половинката си и да работим преди всичко над това да изградим взаимно доверие.
Полезно е да идентифицираме какви ситуации ни провокират да изпитваме ревност и какви емоции може би стоят дълбоко под повърхността. Ревността е от т.нар. вторични емоции, тоест тя следва появата на друга емоция в нас, която е първична, например гняв, тъга или страх. Адресирайки дълбокия корен зад емоциите си, ние ставаме по-осъзнати за механизмите, които движат поведението ни и направляват отношенията ни. Мощен инструмент в подкрепа на себепознанието е терапията, тъй като тя ни позволява да надникнем дълбоко в себе си, за да свържем определени свои преживявания с различни предизвикателства в настоящия ни живот и да разберем какво наистина диктува мислите, чувствата, поведението и отношенията ни.
Кога ревността се превръща в 'болест'?
Макар ревността в умерени нива да има своята функция за съхраняване на социалния ни живот, когато премине приемливите граници, тя има потенциала да доведе до разрушително и агресивно поведение. Събирателен образ за връзката между ревността и агресията е болезнено ревнивият партньор - този, който обсебва личното пространство на човека до себе си, подтикнат от неовладяемия страх, че заплаха дебне отвсякъде.
Корените на патологичната ревност могат да бъдат проследени още до най-ранните преживявания на привързаност към основните грижещи се, най-често родителите. Качеството и сигурността на връзката, която сме формирали с тях, полага основите на личните отношения в бъдеще. Ако в ранните етапи от живота си сме се чувствали така, сякаш можем да имаме доверие на грижещите се за нас и сме ги възприемали за отзивчиви и надеждни, то ние сме формирали сигурна привързаност. Ако обаче те не са били надеждни, откликващи и последователни в поведението си, ние сме формирали несигурна привързаност. Едно от многото проявления на несигурния стил на привързаност от ранните етапи на живота е патологичната ревност, при която именно страхът от изоставяне от страна на най-близките ни става непреодолим. Интензивната, ирационална ревност, която следва, не е само недоверие към партньора - тя е отражение на отворените рани от ранните етапи на живота, като се повтаря същият модел на нестабилност и несигурност и в зрелите връзки.
Патологичната ревност може да достигне плашещи измерения, застрашаващи безопасността на партньора-жертва. Жизненоважно е да сме осъзнати за факта, че понякога 'Ревнувам те, защото те обичам.' неусетно се превръща в 'Ако аз не мога да бъда с теб, то никой няма да бъде.' Това поведение често произтича от дълбоко вкоренена несигурност и може да създаде токсична и опасна среда, която е пагубна за психическото и емоционалното благополучие и на двамата участници.
Какви са сигналите за патологична ревност?
Незачитане на лично пространство и граници. Патологично ревнивият човек може да изисква непрестанен достъп до средствата за комуникация на партньора, най-често телефон, с цел да контролира това с кого общува и какво споделя. Може да изисква постоянна информация от партньора за това с кого е и къде е.
Изолиране от близки и приятели. Полагането на целенасочени усилия за отдалечаване от близки и приятели цели да отслаби социалната подкрепа на жертвата, за да стане по-уязвима и лесна за манипулация. По този начин партньорът постепенно губи обективна представа дали случващото се не минава границите на здравословната връзка.
Много засилена раздразнителност. Патологично ревнивите хора често демонстрират несъответни на ситуацията бурни и дори агресивни реакции. Например, ако половинката им разкаже за невинна ситуация на работното място, в която е замесен колега от противоположния пол, те може силно да се разстроят, разгневят, да започнат да хвърлят необосновани обвинения или дори да станат физически агресивни.
Непрестанна нужда от валидация. Дълбоко вкоренената несигурност при болестната ревност води до постоянна нужда от валидация - обяснения в любов, романтични жестове и други доказателства във вярност. От тяхна страна често е обратното - стартират връзката, 'бомбардирайки' партньора с внимание и романтични жестове с тенденция към постепенно изстиване, отдръпване и дори наказване на половинката, когато не демонстрира очакваното ниво на привързаност.
Безпочвени обвинения в изневяра. Това е най-явната червена лампа, че може да сте във връзка с патологично ревнив човек. Силната и непоколебима убеденост в невярността на човека до тях, която се основава на интуиция, а не на рационални доказателства, може да доведе до потенциално зловредно и опасно поведение. Постоянното недоверие създава токсична атмосфера във връзката, подкопавайки сигурността и взаимното уважение. С течение на времето лицето, което получава тези обвинения, може да се чувства все по-изолирано, тревожно и стресирано, тъй като непрекъснато се опитва да докаже своята лоялност и невинност. Тази динамика не само разяжда връзката между партньорите, но също така крие риск от по-сериозни ментални и емоционални последствия.
Съхранява ли ревността връзките или ги разрушава? Отровата е в дозата. Стремейки се към баланс между доверие и здравословен страх от загуба на партньора, ние формираме пълноценни отношения, в които има свобода, но и споделена отговорност. Ревността може да послужи като напомняне за стойността на човека до нас или като опасно предупреждение. Дали ще катализира самоусъвършенстването и привличането или ще задуши човека до нас, зависи от това до каква степен полагаме взаимни усилия ревността да е малък, управляем аспект от връзката, а не доминираща сила.
Източници:
Leahy, R. (2018). The jealousy cure: Learn to trust, overcome possessiveness, and save your relationship. New Harbinger Publications.
