Нека започна от значението на термина „психосоматика” – той включва две отделни думи с гръцки произход – „ психея ” – душа и „сома” – тяло. Използва се за означаване на
КОГАТО ТЯЛОТО ГОВОРИ
ПСИХОСОМАТИКА
Нека започна от значението на термина „психосоматика” – той включва две отделни думи с гръцки произход – „ психея ” – душа и „сома” – тяло. Използва се за означаване на физическо заболяване (болест на тялото), което е причинено от психични фактори. Характерен белег при психосоматиката е тревожността. Тя е субективно емоционално усещане, за което трябва да има причина. Когато тревожността е неосъзната и изразяването й е потиснато, много често тя намира начин за изразяване през соматизацията. Соматизацията е процес на превръщане на емоционални състояния във физически симптоми. Терминът се използва и в случаите, когато налице са физически симптоми като главоболие, болки в стомаха, гърлото, гърдите, задух или сърцебиене, и др., без да има реално физическо заболяване (болест на тялото). Тези физически симптоми се дължат на повишена активност на нервните импулси, изпратени от мозъка до различни части на тялото. Психосоматичните разстройства могат да имат както леки така и много тежки последици върху качеството на живот, от дисбаланс в нормалните ежедневни дейности до причиняване на трайно физическо увреждане. Съществува дълбока връзка между ума (вярвания, мисли и емоции) и различните части на тялото, която се проявява във физическите симптоми. Смята се, че емоциите играят важна роля в развитието на почти всички органични заболявания, както и че физическите симптоми са взаимосвързани с биологични, психологически фактори и с околната среда.
В съвременното общество се забелязва растеж на информираността за взаимовръзката между ума, тялото и психиката. С времето все повече се потвърждава идеята за ограниченията на клиничния подход на лечение, който игнорира свързаността между тялото и психиката. Психосоматични заболявания са алергиите, автоимнунните заболявания, бронхиалната астма, сърдечно – съдови заболявания, стомашно-чревни заболявания, ревматоиден артрит, невродермит, инфаркт, болест на щитовидната жлеза, псориазис, акне, захарен диабет, сексуална дисфункция и др. В източната медицина фокусът е върху единството душа – тяло, според която болестта винаги е свързана с психиката. Все повече доказателства за това предоставят както съвременната психологическа наука, така и съвременната медицина.
Днес концепцията за стреса е една от основните хипотези, която обяснява психосоматичния произход на болестите. Емоционалният стрес е следствие на конфликта между изискванията на средата и способността на човек да се справи с тях. Когато налице е вътрешнен конфликт между това, което „трябва” да направим и реалните ни желания и нужди, потискайки потребностите си, тялото соматизира чрез симптом. Завишените изисквания, нарушения вътрешен баланс и неудовлетворените потребности са основните причини за голяма част от психосоматичните заболявания. За друга първопричина се смятат потисканите и изтласкани емоции. Има тясна връзка между негативните емоции – страх, тревожност, дискомфорт и болестите. Според З.Фройд, бащата на психоанализата, потиснатите емоции и психическата травма могат да се проявят в соматични (физически) симптоми. От особено значение е задържането на експресията на емоциите.
Защо да потърсите психологична помощ?
- Кога тревожността и страха се появиха в живота ви и какво се случи тогава?
- Кои ваши потребности останаха неудовлетворени?
- Какво искахте да направите, да кажете, но момента все не беше подходящ?
Именно в тези въпроси се крие и смисълът на симптомите, но за да намерите отговорите, ще трябва да положите усилия. Понякога хората имат потенциала да се справят сами, друг път имат нужда от подкрепа, някой да ги води по пътя на осъзнаването. Ако се припознавате в думите по – горе, не се колебайте да потърсите професионална помощ.
В моята практика използвам различни методи за достигане до психологичните причини и вътрешните конфликти, които се крият зад симптомите. Подходът винаги е индивидуален и крайният резултат зависи и от личната ангажираност в терапията. Консултирането с психолог предлага възможности за научаване на нови начини и умения за справяне с проблемите. То е помощ за самопомощ.
