ГРАНИЧНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО
Хората с граничното личностово разстройство имат крайни емоционални реакции, импулсивни са и обикновено създават нестабилни връзки. Интензивните промени в настроението, импулсивното поведение и екстремните реакции могат да са пречка за поддържането на постоянство в работата, в образователния процес или в партньорските отношения. Характерна е честата промяна на самооценката – веднъж се чувстват силни и успешни, а друг път са в противоположната крайност. Тази промяна на самооценката може да се случи дори без причина. Това са свръх чувствителни към критика и неодобрение хора, което ги прави емоционално уязвими и нестабилни.
Симптомите свързани с гранично личностово разстройство са:
- Интензивни промени на настроенията, които могат да продължат от няколко часа до няколко дни
- Нестабилна и дисфункционална представа за себе си
- Чувство на празнота, изоставяне, изолация
- Постоянен страх от изоставяне или отхвърляне, включващ силен емоционален отговор на реално или въображаемо изоставяне
- Враждебност
- Неспособност да изпитва емпатия
- Нестабилни връзки характерни с крайности от идеализиране на партнъора до интензивна омраза
- Тревожни и депресивни настроения
- Импулсивно, рисково и деструктивно поведение насочено към себе си или другите – злоупотреба с наркотици и алкохол, рисково каране, насилие, небезопасен секс
- Непостоянни цели и планове
Много хора разпознават някои от изброените симптоми в себе си, но граничната личност изпитва повечето от тях постоянно. Хората с гранично личностово разстройство се чувстват изолирани, тревожни и дори ужасени от мисълта да останат сами. Това чувство на страх от изоставяне може да се замаскира като гняв или ярост. Често те търсят в другите неща, с които да запълнят празнините в себе си – самочувствие, самооценка, чувство за идентичност. Във връзките, които създават искат да получат интимност и близост, но с поведението си обикновено постигат точно обратното. Те имат нужда от безкрайно внимание, любов и романтика, за да компенсират липсата любов към себе си. Мислят, че любовта е ограничен ресурс и често стават ревниви. Изключително характерно за тях е „черно – бяло“ мислене – това е склонността им да виждат само крайностите. За тях алтернативите са само две – или пълно отхвърляне или приемане, без нюанси. Такива са в живота, в отношенията си с другите и в отношението към себе си – идеализират или напълно обезценяват. Те приемат за абсолютна истина своите изкривени убеждения и вярвания.
Друг белег на граничната личност е липсата на адекватен емоционален отговор в състояние на афект. Това са хора, които могат да имитират съчувствие и емпатия в спокойно състояние, но го правят рационално, през интелекта. В състояния на афект обаче става ясно, че те не могат да изпитват емоционален резонанс.
Някои от тях стават много успешни в работата си, стига да не влязат в деструктивно поведение и да се отрекат от всичко постигнато до момента. Такива хора често сменят професиите си и се занимават с много неща едновременно. Със същата сила обаче влизат в деструкция и унищожават всичко.
Много често хората с гранично личностово разстройство имат травматични преживявания в детството, които са „отцепили“ и не помнят. По същия начин в момент на криза са склонни да забравят моменти от живота си.
Импулсивността е ключов момент, когато говорим за гранично личностово разстройство. Повечето хора имат различен контрол върху импулсите си и умението за отлагане на незабавното удовлетворение. При граничната личност импулсивността е на ръба на безрасъдството. Опитвайки да запълнят празнотата в себе си, предприемат крайно импулсивно поведение като безразборни сексуални контакти, злоупотреба с алкохол и наркотици и др.
Граничното личностово разстройство се асоциира със самонараняващото се поведение и суицидни мисли и действия. Самонараняващото поведение е типичен маркер за граничната личност. То може да бъде рязане, изгаряне, бодене с игла, гладуване или преяждане и др. То е начин за освобождаване или управление на преобладаващата емоционална болка – обикновено чувство на срам, гняв, вина, изоставяне. Самонараняването може да доведе до отделяне на бета – ендорфини, които водят до усещане за благополучие. Ефектът от тези опиоиди води до пристрастяване към самонараняващото поведение по същия начин както пушачите съм цигарите.
Терминът „граничен“ присъства в името, именно заради факта, че това състояние е на границата между неврозата и психозата. Можем да свържем значението на „граничен“ и с липсата на граници – лични граници и уважаването на тези на другите. Граничната личност има нужда от ясни правила и ограничения в живота си, за да може да се чувства сигурна в своя собствен свят.
Повечето хора предприемат някакви стъпки, когато се чувстват зле, с цел да подобрят настроението си. Също така могат да контролират до известна степен настроенията си и отношенията си другите. Това обаче е доста трудно за хората с гранично личностово разстройство. Настроението при тях може да варира от интензивен гняв до депресия, от депресия до раздразнителност и от раздразнителност до безпокойство в рамките на няколко часа. Това превключване на настроенията е също толкова предизвикателно и изтощаващо и за хората в обкръжението им.
Анелия Марковска
Психолог Варна
